Няма да "гние" както дървото.
Първо, позволете ми да дам ясен и категоричен отговор: Високо{0}}качествените, правилно монтирани фиброциментови плочи няма да претърпят биологичното разграждане и гниене, на които е подложено дървото.
Когато говорим за гниене на дървесината, си представяме, че материалът се разлага, омеква и в крайна сметка се разпада поради комбинираните ефекти на мухъл, гъбички, влага и насекоми. Това е типичен органичен биологичен процес. Въпреки това, самата "природа" на фиброциментовата плоскост я прави имунизирана срещу този резултат.
Неорганичен състав:
Основните компоненти на фиброциментовата плоскост са цимент, кварцов пясък (или други силикатни материали) и целулозни влакна. Циментът и кварцовият пясък съставляват по-голямата част от плочата и двете са неорганични минерални материали. Мухълът, гъбичките и насекомите не могат да намерят източник на храна в тези неорганични минерали. Без „храна“, организмите,-причиняващи гниене, просто не могат да атакуват материала. Това е съществената разлика между фиброциментовата плоча и дървото, чиято целулоза и лигнин осигуряват перфектен източник на хранителни вещества за микроорганизмите.
Плътна структура:
Фиброциментовите плочи, направени с влакна, са с високо качество, създадени с помощта на високо налягане, за да образуват много плътна вътрешна структура. Плътността води до много ниска порьозност, което означава, че има малка способност на влагата да проникне вътре. Когато повърхността се намокри, по-голямата част от водата остава отвън и не се абсорбира в сърцевината на конструкцията. Повечето микроорганизми се нуждаят от постоянна влажна среда, в която да оцелеят и растат. „Сухата“ вътрешност на фиброциментовата плоскост основно предотвратява всяка форма на дългосрочна-микробна активност.
И така, какви са „проблемите“, които понякога виждаме?
Растеж на повърхностна плесен и водорасли (най-често срещаното погрешно схващане)
Това е ситуацията, която най-често се бърка с "гниене". В -дълготрайно влажни, сенчести или лошо вентилирани среди (като стени със северно- изложение, райони близо до гъста растителност или места с лош дренаж) може да се появят мухъл, мъх или водорасли по повърхността на фиброциментовите плоскости.
Истината:
Тези организми не "ядат" дъската; те просто използват прах, органични частици и повърхностна влага като хранителни вещества. Те се придържат към повърхността точно както биха прилепнали към плочки, стъкло или метал. Това не означава вътрешен разпад. Много е лесно да се борави с него-редовното изплакване с-водна пръскачка под ниско налягане и мек почистващ препарат ще възстанови външния вид на дъската.
Щети от замръзване-размразяване (в студени региони)
Ако плочата е повредена преди монтажа или ако водата проникне в плочата през пукнатини или лошо уплътнени фуги, многократното замръзване и размразяване може да създаде значително налягане при разширение. Това може да причини лющене на повърхността, образуване на мехури или разслояване.
Истината:
Това е физическо структурно увреждане, а не биологично разпадане. Основната причина е задържането на влага, съчетано с проблеми при монтажа (като лошо уплътняване на фугите или липсващи разширителни фуги), а не присъща слабост на материала.
Влошаване на производителността при продължителна екстремна влажност
Въпреки че фиброциментовите плоскости са значително водо-устойчиви, строителните продукти, изложени на десетилетия на екстремна влага (независимо от дългосрочното-състояние на пълно потапяне във вода), могат постепенно да постигнат по-ниски нива на определени физични свойства като здравина или твърдост.
Истината:
Това е бавна физикохимична промяна и е напълно различна от начина, по който дървото става меко и изгнило в рамките на няколко години. При типични строителни приложения (външни стени, вътрешни стени, покриви и т.н.) подобни условия са почти невъзможни